Прилагането на добрите практики на ISO 39001 за управление на безопасността на движение по пътищата позволява на организациите да възприемат проактивен подход към подобряване на условията на труд на служителите, както и да допринесат още повече за осигуряването на безопасността на всички участници в движението по пътищата.
Безопасността на движението по пътищата: повод за загриженост
Рисковете за здравето и живота на участниците в движението по пътищата е повод за загриженост на заинтересовани страни по целия свят. Общото събрание на ООН обяви инициативата „Десетилетие на действието за пътната безопасност 2011-2020“. Основният фокус на свързания с нея Глобален план за действие е превенцията на нараняванията и намаляване наполовина на фаталните случаи до 2020 г. спрямо статистиката от 2010 г., чрез възприемане на мерки и инициативи за управление на безопасността на движение по пътищата.
Добрите международни практики за осигуряване на проактивно управление на безопасността на движение по пътищата с цел превенция на нежеланите последствия за здравето и безопасността на участниците в движението се съдържат в ISO 39001:2012 – Системи за управление на безопасността на движението по пътищата – Изисквания с указания за прилагане. Прилагането им на практика позволява на организациите да:
- предотвратяват и управляват рисковете от сериозни наранявания и загубата на живот в резултат на пътно-транспортни произшествия;
- поддържат и подобряват условията на труд за своите служители;
- да подобрят собственото си представяне по отношение на безопасността;
- да повишават своята производителност.
Системи за управление на безопасността на движение по пътищата: ISO 39001:2012
ISO 39001:2012 е универсално приложим за всички организации, независимо от тяхната дейност, размер и местоположение.
Стандартът съдържа изисквания за разработване, внедряване и подобряване на Система за управление на безопасността на движение по пътищата, включително разработване на подходяща политика, определяне на цели във връзка с безопасността на движение и планове за действия, насочени към постигане на поставените цели, с оглед на приложимите нормативни и други изисквания, които организацията следва да спазва.
В допълнение следва да бъдат взети предвид:
- елементите и критериите във връзка с безопасността на движение, върху които организацията може да влияе и такива, които тя може да контролира;
- вътрешните и външните обстоятелства, които оказват влияние върху способността на организацията да постига своите цели във връзка с безопасността на движение;
- потребностите и очакванията на заинтересованите от безопасността на движение страни;
- рисковете и възможностите за подобрение във връзка с целите по безопасност на движението;
- факторите с влияние върху безопасността – изложеност на риск от ПТП; брой и същност на негативните последствия върху здравето на участници в движението; фактори, свързани с достъпа и ползването на пътната мрежа; участници в движението и тяхната подготвеност; спазване на правилата за безопасност на движението; безопасност на превозните средства; готовност за действие при аварийни ситуации и др.
Изискванията на стандарта са базирани на цикъла „Планиране – Изпълнение – Проверка - Действие“ и включват инструменти за подобряване на представянето по отношение на безопасността на движение, включително чрез анализ и разследване на ПТП и инциденти във връзка с безопасността.
Указанията за прилагане на изискванията на стандарта дават практически насоки по отношение на разработването на Система за управление, която реално да допринася за подобряване на представянето на организации, чиято дейност предполага взаимодействие със системата за движение по пътищата във връзка с безопасността на движение в,:
- транспорт,
- строителство,
- управление на пътната инфраструктура,
- образование,
- държавни институции и др.
